„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Булат Шалвович Окуджава (1924-1997 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Когато ми се стори, че съм гениален, аз отивам да мия съдовете.
* * *
Двете вечни приятелки – любов и раздяла, не ходят една без друга.
* * *
Понякога ми се иска да крещя, но доброто възпитание не ми позволява.
* * *
Дилетанщината е добра само в любовта.
* * *
Животът е по-дълъг от надеждата, но по-кратък от любовта.
* * *
Моя родино – мой последен дом, всички твои грехове ще поема върху себе си.
* * *
Не трупайте запаси от любов и добрина.
* * *
Чувството за мярка и чувството за отговорност не са присъщи на посредствеността. Сладостта от жертвата и горчивината от вината също не са й присъщи и дадени.
* * *
Щастлив е домът, където звуците на цигулката ни съветват по пътя и вселяват в нас надежда.
* * *
Хората, възпитани в празна и безсмислена развлекателност, няма да приемат поезията на Висоцки; неумеещите да мислят самостоятелно няма да оценят неговия сарказъм и неговата ирония; равнодушните към всичко, освен към личните си проблеми, няма да разберат неговата тревога и болка.
* * *
По улицата се движеше тролей. Отпред вървеше жена. И всички мъже в тролея не откъсваха очи от нея. Тролеят прелетя покрай нея. Изпревари жената. Но всички мъже в тролея дълго гледаха след нея. И само водачът на тролея не извърна глава. Нали трябва поне някой през цялото време да гледа напред.
* * *
Мигновено е словото. Кратък е животът. Къде се помества човек? Как, кога и в какво затънтено място разцъфват розите на неговата душа? Как се изхитрява да успее своето да премълчи и своето да изпее, по планетата да се размножи, да превърне гнева в милост?
* * *
Музиката укрепва въздействието на поезията. И кръгът на заинтересованите от нея нараства, поезията се разпространява по-широко. Поезията с акомпанимент стана противовес на развлекателната естрадна песен, на бездуховното изкуство, на имитацията на чувства. Тя се пише от мислещи хора за мислещи хора. Кой от фанатичните поклонници на сегашните естрадни кумири вниква в смисъла на думите, които те пеят? Произнесете болшинството от широкоизвестните куплети без музика – и откровената пошлост ще порази вашия слух. Та това е кич, това е сурогат.
* * *
Не в друг, а в себе си побеждавайте врага, а когато успеете, няма да се налага повече да се правите на глупак – ето че ще станете човек.
* * *
Чувството за собствено достойнство – това просто е портрет на любовта.
* * *
Минаваха столетията по Русия, биеше барабанът на надеждата. Не мечовете косиха хората, а славата, златото, лъжата.
* * *
Мелодията, като дъжд случаен, гърми и броди между хората.
* * *
Да се хванем за ръце, приятели, за да не пропаднем поединично.
* * *
От измислицата може да се построи дом, може да се организира празник в него, но твоето щастие не може да се построи и подреди върху чуждото нещастие.
* * *
Всичко свършва в срок. Стига излишна кръв! Родът човешки нали не е захар: може би няма да се разтопи.
* * *
Каквото и да е там, както и да е там и на каквото и да ни е учил животът, в нашия свят цената за любовта и за ласките отново подскача високо.
* * *
Всички искат нещо да стане и всички се страхуват да не би да стане нещо.
* * *
Най-добрите времена са тези, които могат да настъпят, но кой знае защо никога нестъпват.
* * *
Не опитвай този мед: в него има лъжичка катран. Което не си заработил – не го искай. Не плюй в кладенеца. Не се надувай. До лакътя има само няколко сантиметра – опитай да го захапеш.
* * *
Златото по-изпъква върху черно, музиката е по-звънлива през нощта.
* * *
Свята наука е да се чуват един друг.
* * *
И за черни дни в бъдещето не спестявайте милосърдие.
* * *
От предопределеното свише също трябва да умееш да си отдъхваш.
* * *
Ние сами си съчиняваме и песните, и съдбите, и горко му на този, който ни постави на място не навреме.
* * *
Хайде да живеем, отнасяйки се снизходително един към друг за всичко – още повече, че животът е толкова кратък.
* * *
Не обещавайте на младата девица любов вечна на земята.
* * *
И приятелите си ще призова, и за любов сърцето си ще настроя. А иначе защо на тази вечна земя живея.
* * *
Световният опит сочи, че царствата загиват не поради тежък живот или страшни страдания. А загиват, защото хората вече не уважават царството си.
* * *
О, да бяха помислите чисти! А всичко останало ще се нареди.
* * *
За мен минутата без теб е като столетие. Но цял век е като миг, когато съм с теб.
* * *
Ако имаше два живота, единият можеше да се посвети на напразни съжаления и скръб. Но той е един.
* * *
Колкото по-дълго живеем, толкова годините са по-къси, толкова по-сладък е гласът на приятелите.
* * *
Благородството – това не е звание, не е злато, не е положение в света, а светлина в кръвта.
* * *
Както умеех, така и живях, а природата не познава безгрешни.
* * *
Аз съм направил много глупости, впрочем, като всеки нормален човек.
* * *
Не е страшно да се умира, страшно е да не се живее.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Булат Окуджава
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Когда я кажусь себе гениальным, я иду мыть посуду.
* * *
Две вечных подруги – любовь и разлука не ходят одна без другой.
* * *
Иногда хочется кричать, да хорошее воспитание не позволяет.
* * *
Дилетантизм хорош только в любви.
* * *
Жизнь длиннее, чем надежда, но короче, чем любовь.
* * *
Моя Родина – мой последний дом, все грехи твои на себя возьму.
* * *
Не делайте запасов из любви и доброты.
* * *
Чувство меры и чувство ответственности не присущи посредственности. Сладость жертвы и горечь вины им тоже не свойственны и не даны.
* * *
Счастлив дом, где звуки скрипки наставляют нас на путьи вселяют в нас надежды.
* * *
Люди, воспитанные на пустой, бездумной развлекательности, поэзии Высоцкого не примут; не умеющие самостоятельно мыслить, его сарказма, его иронии не оценят; равнодушные ко всему, кроме личных проблем, тревоги и боли его не поймут.
* * *
Шел троллейбус по улице. Женщина шла впереди. И все мужчины в троллейбусе глаз не сводили с нее. Троллейбус промчался мимо. Женщину он обогнал. Но все мужчины в троллейбусе долго смотрели ей вслед. И только водитель троллейбуса он головой не вертел. Ведь должен хотя бы кто-нибудь все время смотреть вперед!
* * *
Мгновенно слово. Короток век. Где ж умещается человек? Как, и когда, и в какой глуши распускаются розы его души? Как умудряется он успеть свое промолчать и свое пропеть, по планете просеменить, гнев на милость переменить?
* * *
Музыка укрепляет воздействие поэзии. И круг интересующихся ею разрастается, поэзия расходится шире. Поэзия под аккомпанемент стала противовесом развлекательной эстрадной песне, бездуховному искусству, имитации чувств. Она писалась думающими людьми для думающих людей. Кто из фанатичных поклонников нынешних эстрадных кумиров вникает в смысл тех слов, что они поют? Произнесите большинство широко известных куплетов без музыки – и откровенная пошлость резанет ваш слух. А ведь этот кич, этот суррогат.
* * *
Не в другом, а в себе побеждайте врага, а когда преуспеете в этом, не придётся уж больше валять дурака – вот и станете вы человеком.
* * *
Чувство собственного достоинства – это просто портрет любви.
* * *
Шли столетья по России, бил надежды барабан. Не мечи людей косили – слава, злато и обман.
* * *
Мелодия, как дождь случайный, гремит и бродит меж людьми.
* * *
Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке.
* * *
Можно построить из вымысла дом, можно устроить праздники в нем, но не построится и не устроится счастье твое на несчастье чужом.
* * *
Все кончается в срок. Лишней крови хватает. Род людской ведь не сахар: авось не растает.
* * *
Что бы ни было там, как бы ни было там и чему бы нас жизнь ни учила, в нашем мире цена на любовь да на ласку опять высоко подскочила.
* * *
Все хотят, чтобы что-нибудь произошло, и все боятся, как бы чего не случилось.
* * *
Лучшие времена – это те времена, которые могут наступить, но почему-то никогда не наступают.
* * *
Не пробуй этот мёд: в нём ложка дёгтя. Чего не заработал – не проси. Не плюй в колодец. Не кичись. До локтя всего вершок – попробуй укуси.
* * *
Золото резче на чёрном, музыка звонче в ночи.
* * *
Святая наука – расслышать друг друга.
* * *
И про черный день грядущий не копите милосердие.
* * *
От предназначенного свыше тоже нужно уметь отдыхать.
* * *
Мы сами себе сочиняем и песни и судьбы, и горе тому, кто одернет не вовремя нас.
* * *
Давайте жить, во всем друг другу потакая, – тем более что жизнь короткая такая.
* * *
Не обещайте деве юной любови вечной на земле.
* * *
И друзей созову, на любовь свое сердце настрою. А иначе зачем на земле этой вечной живу.
* * *
Вселенский опыт говорит, что погибают царства не оттого, что тяжек быт или страшны мытарства. А погибают оттого, что люди царства своего не уважают больше.
* * *
О, были бы помыслы чисты! А остальное все приложится.
* * *
Мне без тебя минута – как столетье. Но целый век – как миг, когда с тобой.
* * *
Если бы было две жизни, можно было бы одну посвятить напрасным сожалениям и скорби. Но она одна.
* * *
Чем дольше живем мы, тем годы короче, тем слаще друзей голоса.
* * *
Благородство – это же не звание, не золото, не положение в свете, а свет – в крови.
* * *
Как умел, так и жил, а безгрешных не знает природа.
* * *
Я совершил массу глупостей, впрочем, как всякий нормальный человек.
* * *
Умирать не страшно – страшно не жить.
---------------
Булат Окуджава (Булат Шалвович Окуджава) е руски поет, писател и бард. Има грузински произход. Роден е на 9 май 1924 г. в Москва. По време на сталинските репресии през 1937 г. баща му е обвинен в шпионаж и е екзекутиран, а майка му е интернирана за 18 години в ГУЛАГ. През 1941 г. Окуджава се записва доброволец в Червената армия и участва в сраженията. След войната завършва филология в Тбилиския университет. Работи в издателство „Млада гвардия” и в сп. „Литературная газета”. Автор е на сборниците с песни и стихове „Март великодушный” (1967 г.), „Арбат, мой Арбат” (1976 г.), „Стихотворения” (1984 г.), „Избранное” (1989 г.), „Посвящается вам” (1988 г.), „Милости судьбы” (1993 г.), „Зал ожидания” (1996 г.), „Чаепитие на Арбате” (1996 г.) и др. и на историческите романи „Бедный Авросимов” (1969 г.), „Похождения Шипова, или Старинный водевиль” (1970 г.), „Путешествие дилетантов” (1976-1978 г.), „Свидание с Бонапартом” (1983 г.), „Упразднённый театр” (1993 г.). Умира на 12 юни 1997 г. във френския град Кламар.